Счетоводни правила. Счетоводните принципи са основополагащи изисквания, на чиято база се води счетоводството. Те са дефинирани в законодателствата на различните страни (в България в Закона за счетоводството). В приложимите за предприятието счетоводни стандарти или са неписана част от счетоводните традиция и практика. Това предопределя тяхното многообразие и различния им брой според различните източници.
Счетоводни правила
Текущо начисляване. Приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Действащо предприятие. Приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност. В противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база.
Съпоставимост между приходите и разходите. Разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода. През който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Предпазливост.
Оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното. Третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат.
Предимство на съдържанието пред формата. Сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание. Същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма.
Запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период. Постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди.
Независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс. Всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка. С предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.