Логотерапията като спасение
Логотерапията може да се определи като центрирана върху смисъла психотерапия. Тя е създадена от Виктор Франкъл. Това е силна мотивационната теория, залегнала в основата на подхода на Франкъл, който се нарича воля за смисъл и прави разлики между волята за сила и волята за удоволствие. Виктор Франкъл лично преживява логотерапия, когато е изпратен в нацистки концентрационен лагер по време на Втората световна война. Той открива, че оцелелите се фокусират върху бъдещето и смисъла на живота извън концентрационните лагери. Мнозина вярват, че победата на Франкъл над невъобразимата психологическа агония е доказателство за стойността на логотерапията.
Франкъл каза: „Логотерапията се фокусира върху бъдещето, тоест върху значенията, които трябва да бъдат изпълнени в бъдещето“.
С какво се занимава логотерапията?
Логотерапията като спасение. Един от методите на логотерапията е логоанализа. „Логос“ на гръцки означава „смисъл“ или „дух“. Логоанализата има за цел да разшири полето на съзнанието на пациента и да стимулира творческото му въображение – за да намери отговори на въпросите, поставени вътре в него. По време на логоанализа от клиента се изисква да оцени отделни етапи от живота си и да ги обсъди с логотерапевта.
В логотерапията чрез метода на логоанализа човек може да постигне духовно прозрение и да преоткрие значими жизнени компоненти. Благодарение на логотерапията човек може да се впусне в дълбокия смисъл на любовта, да разбере смисъла на страданието и да насити своята душа, която е гладна за отговор на въпроса какъв е смисълът на живота.
Задачата на логотерапевта не е да предписва планини от хапчета на пациента, а напротив, да бъде негов водач през минотавърския лабиринт на екзистенциалното страдание. За да избегнем екзистенциалния вакуум, който е изпълнил сърцата и душите ни през 21-ви век, е необходимо внимателно да изследваме вътрешните си нужди и да осъзнаем отговорността за живота си. Както Магда Арнолд писа навремето, всяка терапия трябва в една или друга степен да бъде и логотерапия.
В крайна сметка всички ние живеем, за да изпълним живота си с някакво смислено вътрешно съдържание.